НЕСТИНАРСТВО

Обичаят се изпълнява на празника на св.св. Константин и Елена.Самият ред на игрите се ръководи от „главен нестинар” – обикновено жена.
В нестинарските села има специална постройка, с огнище наричана „столнина” или „конак”. В нея през цялата година се пази нестинарският тъпан.
Селяните са натрупвали огромна клада дърва на селския мегдан или оброчището, където ще се изпълнява нестинарският танц.
Рано сутринта в деня на празника нестинарският тъпан е оповестявал началото на обреда. След приключване на църковната служба, селяните се събирали край огромния вече запален огън, където освен нестихващия тътен на тъпана се чувал понякога и пискливия глас на някоя тракийска „джура гайда”.
В игрите са взимали участие и мъже, но винаги с повече чувство и екстаз танцът се изпълнявал от жени.
Когато пламъкът на кладата стихвал съвсем, разтилали жарта на огромен харман с дебелина на пласта 10-12 см. Напрежението сред празнуващите нараствало все повече. Тъпънът подхващал още по-възбуден ритъм. Именно в такъв момент някоя от нестинарките променяла рязко поведението си – пребледнявала, погледът и ставал трескав или при възбудена жена всеки е могъл да забележи конвулсивни нервни потръпвания. Това особено състояние народът нарича „прихващане”. В представата на околните то не е нищо друго освен вселяване на свръхестествени сили в „избранницата”, която е трябвало да изпълни танца върху огнената жарава.
Съвременните внимателни проучвания върху психосоматичното състояние на играчите показва, че в екстаза на изпълнението нестинарката изпада в хистероподобен пристъп, при който се осъществява определена анестезия спрямо жарта.
Почувствала „прихващането” нестинарката сякаш загубва напълно контакт с околния свят. Възбудена и често пъти обхваната от халюцинации тя обикаля около жаравата със стъпки в ритъма на тъпана, произнасяйки непрекъснато характерните нестинарски „въхкания” – въх, въх, въх, въх…
В определен момент на, като в унес, нестинарката влиза в жарта и я кръстосва следвайки ритъма на тъпана и повтаряйки своите „въхкания”, израз на някакво дълбоко и непреодолимо душевно изживяване.
В състояние на екстаз някои нестинарки са се оказвали много добри проницателки.
Въпреки, че обичаят е свързан с честване на християнски светци, нестинарството произтича от древни средноазиатски култови игри върху огъня.
„ Танца върху огъня” е молитва към небесните сили за плодородие, сполука и предпазване от болести. Според нестинарското схващане огънят е в състояние да унищожи и очисти „всички злини”, както от човека, така и от плодната земя.
(Константинов, Петър. Вечният бог)