СУПА ОТ КАШКАВАЛ

Днес ще ви науча на една магическа супа.Тя е много лесна и вкусна.За супата са нужни:5 картофа,2 моркова,200гр. кашкавал,1 глава лук,3 кубчета зеленчуков бульон,2 с.л. ситно нарязан магданоз и 2 с. л. олио. Лукът се запържва в олиото.В тенджера се налива 11/2л. вода и щом заври се добавят натрошените бульони,запърженият лук,нарязаните на кубчета картофи и моркови.Вари се 20 мин. и се прибавя настърганият кашкавал.Супата се вари още 5 мин.,сваля се от огънят и се поръсва с магданоз. Добър апетит!

НАПРАВИ СИ САМ

Когато е пролет,а навън е мрачно и студено,може да се забавлявате и у дома.Ако сте от хората,които не обичат да се разделят с вещите си,ще ви предложа лесно осъществима идея.От консервени кутии,или парчета тръби,направете оргинална стойка за вино.Съединете ги в избрана от вас конфигурация, и ги боядисайте в любимите си цветове.После подредете колекцията си и я сложете на видно място.Може да отворите бутилка вино,и заедно с любимият човек да отпразнувате"новата" си "стара" придобивка.Напук,на времето и кризата.Наздраве!

НЕСТИНАРСТВО

Обичаят се изпълнява на празника на св.св. Константин и Елена.Самият ред на игрите се ръководи от „главен нестинар” – обикновено жена.
В нестинарските села има специална постройка, с огнище наричана „столнина” или „конак”. В нея през цялата година се пази нестинарският тъпан.
Селяните са натрупвали огромна клада дърва на селския мегдан или оброчището, където ще се изпълнява нестинарският танц.
Рано сутринта в деня на празника нестинарският тъпан е оповестявал началото на обреда. След приключване на църковната служба, селяните се събирали край огромния вече запален огън, където освен нестихващия тътен на тъпана се чувал понякога и пискливия глас на някоя тракийска „джура гайда”.
В игрите са взимали участие и мъже, но винаги с повече чувство и екстаз танцът се изпълнявал от жени.
Когато пламъкът на кладата стихвал съвсем, разтилали жарта на огромен харман с дебелина на пласта 10-12 см. Напрежението сред празнуващите нараствало все повече. Тъпънът подхващал още по-възбуден ритъм. Именно в такъв момент някоя от нестинарките променяла рязко поведението си – пребледнявала, погледът и ставал трескав или при възбудена жена всеки е могъл да забележи конвулсивни нервни потръпвания. Това особено състояние народът нарича „прихващане”. В представата на околните то не е нищо друго освен вселяване на свръхестествени сили в „избранницата”, която е трябвало да изпълни танца върху огнената жарава.
Съвременните внимателни проучвания върху психосоматичното състояние на играчите показва, че в екстаза на изпълнението нестинарката изпада в хистероподобен пристъп, при който се осъществява определена анестезия спрямо жарта.
Почувствала „прихващането” нестинарката сякаш загубва напълно контакт с околния свят. Възбудена и често пъти обхваната от халюцинации тя обикаля около жаравата със стъпки в ритъма на тъпана, произнасяйки непрекъснато характерните нестинарски „въхкания” – въх, въх, въх, въх…
В определен момент на, като в унес, нестинарката влиза в жарта и я кръстосва следвайки ритъма на тъпана и повтаряйки своите „въхкания”, израз на някакво дълбоко и непреодолимо душевно изживяване.
В състояние на екстаз някои нестинарки са се оказвали много добри проницателки.
Въпреки, че обичаят е свързан с честване на християнски светци, нестинарството произтича от древни средноазиатски култови игри върху огъня.
„ Танца върху огъня” е молитва към небесните сили за плодородие, сполука и предпазване от болести. Според нестинарското схващане огънят е в състояние да унищожи и очисти „всички злини”, както от човека, така и от плодната земя.
(Константинов, Петър. Вечният бог)